„Ехо от войната“ е инициатива, целяща съхраняването на спомените на ветераните от Българската армия, взели участие в различни етапи на Втората световна война през периода 01.03.1941 – 09.05.1945 г. Целта й е чрез методите на устната история да бъде запазена колкото се може по-голяма част от паметтта на поколението, родено през второто и третото десетилетие на отишлия си ХХ век. В неговата драматична съдба се преплитат не само сраженията срещу въоръжените сили на Нацистка Германия от заключителния етап на Втората световна война (септември 1944 – май 1945), но и предхождащите ги съдбоносни години. Служилите в редовете на Българската армия през този период стават свидетели и участници във възвръщането на Южна Добруджа, бленуваното, но ефимерно Национално обединение, окупацията на части от Сърбия и разрастването на Съпротивителното движение, както в окупираните територии и „Новите земи“, така и в границите на „Стара България“. Представителите на това поколение – синове и дъщери на участниците във войните за Национално обединение, в голямата си част произхождащи от многодетни селски семейства, където основният поминък са земеделието или занаятите, свидетели на установяването, възхода и рухването на Комунистическия режим (1944 – 1989) – въплащават в своя живот историческата съдба на България през поседния век. Те до края на дните си остават разкрачени между традицията и модерността. Ето защо не само участието на България във Втората световна война, но и самото наше съвремие не биха могли да бъдат разбрани без да се събере, съхрани и осмисли макимално голяма част от опита на все още живите представители на това поколение, много от които до ден днешен са съхранили привързаността си към най-разнообразни нюанси от политическия спектър на онова време.
Началото на инциативата бе поставено през 2008 г. от тогавашните студенти в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Константин Голев и Мариан Гяурски. В последвалите години към идеята бяха приобщени редица други млади възпитаници на същия факултет или просто единомишленици, които взеха участие в различни етапи от работата по издирването на ветераните, записването, обработването и съхраняването на техните спомени: Боряна Антонова-Голева, Ваня Михайлова, Ангел Златков, Филип Атанасов, Васил Балтаджиев, Илиана Страхилова, Димитър Василев, Делян Русев, Петко Вълчев, Ивайло Начев, Боряна Ангелова, Румен Стоев, Валентин Витанов и много др. В резултат на техните усилия бе създаден архив от няколкостотин интервюта с ветерани от Българската армия, който продължава да нараства. Респондентите са с разнобразни политически пристрастия, социален произход и лична съдба, което често води до напълно противоположна оценка на историческите събтия. Основен прицип на членовете на екипа е максималната безпристрастност при провеждането на всяко едно интервю. Натрупаните до момента интервюта обхващат всичките 28 административно-териториални области на страната, и наред с преобладаващото мнозинство разкази на ветерани, принадлежащи към българската народност, включва също представители на повечето от останалите етнически и конфесионални групи, които живеят в България. Записани са също и спомените на известен брой жени, участвали във Втората световна война. Една от основните цели на инициативата е след окончателното приключване на теренната работа всички интервюта да бъдат предадени в Централния държавен архив. Междувременно някои от събраните интервюта бяха публикувани през 2011 и 2015 г. в двата тома на сборника „Ехо от войната“, които могат да бъдат свободно изтеглени тук в раздел "Книги".
Реализираето на идеята в национален мащаб би било невъзможно без финансова подкрепа, каквото през годините оказваха различни институции, но в най-голяма степен програма „Младеж“ на НЦЕМПИ и впоследствие Уиверситетски хуманитарен комплекс „Алма Матер“.
Това, което обединява усилията на всички съмишленици е фактът, че с изминаването на годините броят на българските ветерани, сред които са и последните носители на ордена „За храброст“ в неговия оригинален вариант, неизбежно се стапя, а спомените за българския поглед и роля в този глобален конфликт невъзвратимо изтляват. Най-младите участници във войната са вече над 90-годишни и по силата на естествения кръговрат на живота все по-малко са хората, които могат да ни отговорят на въпроса: „Какво беше да си там?“
В началото на всеки разказ е поставена кратка анотация от около 3-4 изречения, която обяснява къде и кога се е сражавал ветеранът, бил ли е раняван, дали е награден с някакви отличия, и кога и къде е направен записът. При провеждането на всички интервютата е следван почти идентичен въпросник, който в хода на работата претърпя съвсем леки изменения спрямо използвания през първото интервю от 2008 г. Структурата на получения разказ е несиметрична спрямо зададените въпроси поради една проста причина: по-голямата част от разказа е съставена от отговора на 4-ти въпрос, който дава възможност на ветераните да разкажат сами бойния си път. Останалите въпроси имат доуточняващ характер и обикновено дават фрагментарна и допълнителна информация, която да направи разказа по-наситен и да осветли неволно пропуснатите от респондента детайли. Ако внимателно се проследят интервютата, този подход се долавя във всяко от тях, колкото и да се различават самите истории. За да не се утежнява излишно текстът, от него са премахнати въпросите на интервюиращите, но са запазени контра-въпросите на ветераните и техните обръщения към членовете на екипа. В редки случаи, когато отговорът е едносричен или не би могъл да бъде разбран при отсъствието на въпрос, въпросите на провеждащите интервюирвюто са трансформирани в контра-въпроси от страна на ветерана. Това решение бе продиктувано от стремежа читателят да се почувства част от водения разговор и да получи в първо лице отговор на въпроси, които биха възникнали у него по време на четенето – така, както възникнаха у членовете на екипа по време на интервютата. Отново водещ е стремежът за постигане на максимална автентичност – навсякъде, където беше възможно, са запазени особеностите на изказа и с риск на някои да се стори скандално – дори ругатните и псувните. Все пак, ако читателят е готов да чете за обезобразени от огнехвъргачки и осакатени от мини хора, естествената селска псувня не би трябвало да му се стори толкова шокираща.
Разбира се, получените сурови интервюта трябваше да преминат минимална литературна обработка, която да направи разговорната реч четивна и да отстрани неизбежните повторения. За изследователите, които искат да извлекат максималната научна стойност на разказите като исторически извор, е препоръчително да се запознаят и с аудио-записите на интервютата. В бележка под линия са изведени цитати от самите разказвачи, които са важни допълнения към основната информация, но биха наситили с твърде много включени изречения главния текст. За да се различават от коментарните бележки, тези цитати са дадени в кавички и курсив, а след тях следват инициалите на респондента. Всеки текст под линия, който не е в курсив, е коментар на съставителите. В това число влизат и пояснения за поведението на ветерана, които няма как да бъдат разбрани от написания текст – например когато показва къде е бил ранен, смее се, усмихва се и т.н.
Освен двата тома на сборника "Ехо от войната", на сайта можете да откриете всяко едно от публикуваните в тях интервюта поотделно, с минимални разлики в техническата обработка предвид различния формат на публикацията. Предвижда се този масив постепенно да се увеличава с нови, непубликувани досега интервюта, повечето от които са вече проведени и в момента биват транскрибирани и обработени. Екипът работи за попълването на сайта с допълнителна информация за личности и събития, свързани с Втората световна война, така че читателят да бъде максимално улеснен и "потопен" в историческия контекст на личните разкази на ветераните. Въпреки незаменимостта на книжното тяло като носител на словото и паметта, вярваме, че електронната публикация на тези спомени ще разшири достъпа до тях и ще улесни възприемането им като отделни парченца, които все пак са части от един и същи исторически пъзел. Освен това на сайта могат да бъдат открити и известен брой видеоинтервюта с ветерани, които позволяват на интересуващите се досег с "живия разказ" за войната.
Не на последно място - всеки, който разполага с разкази на свои близки-ветерани и желае да ги публикува, може да ни ги изпрати чрез опцията "Изпрати история" в горния десен ъгъл на сайта.
Сайтът е изцяло финансиран по проект към Уиверситетския хуманитарен комплекс „Алма Матер“ и не преследва никакви комерсиални цели.