"При атаката... Лежеше, още беше жив, не беше умрял, ударен беше в главата, ама жив беше още - каската до него продупчена я видях, помня. И той - много интересно, като пътуваме през нощта [преди атаката]... той, Янко, казва: "Райчо-о-о, лошо ми се пише, нема да остана жив тази война, аз ще бъда убит!""
Из спомените на Райчо Григоров